МОТИВИ : Срещу подсъдимата Г.Д.А. *** било предявено обвинение по чл. 323, ал.1 от НК , за това, че на 01 срещу 02.02.2004 година, в град ***, ул."Търговска" №2, самоволно, не по установения от чл.148 ал.1, чл.151 т.З б."б" и чл.185 ал.2 т.З от Закона за устройство на територията ред, осъществила едно оспорвано от другиго /останалите собственици на етажната собственост/ свое предполагаемо право - без разрешение за строеж и решение на Общото събрание на собствениците,направила отвор в съществуващ зид между кафе-аперитив "Версай" и административната сграда, като изменила съществено обща част на сградата и засегнала конструкцията на същата, като случаят е немаловажен.

      Представителят на РП - Ловеч в съдебно заседание излага,че в настоящото съдебно производство се разглежда обвинение, за което е предадена на съд А. по глава 10 на НК. Вменено й е във вина извършителство на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. В хода на съдебно следствие и досъдебното производство е установено, че през 1998г-1999г е осъществено придобиване на недвижима собственост от подсъдимата, намираща се в триетажна сграда в гр.***. Помещението е работило като кафе-аперитив. През 2000г-2002г и други лица са закупили помещения в сградата и помежду са осъществени отношения на съсобственост. В края на м.януари 2004г е извършена проверка от органите на РС „ПАБ” – Ловеч, които са констатирали липсата на втори разсредоточен изход за евакуация, поради което нарушение по нормативен ред е преустановена работата на заведението, като това е мотива на 01-02.02.04г да бъдат предприети действия по направата на отвор и монтирането на врата, която да изпълнява функциите на изход за евакуация. След като тази промяна е възприета от останалите собственици, са инициирани действия за възстановяване на постоянното фактическо състояние на сградата, а именно чрез зазиждане на отвора. На подсъдимата е вменено, че действията по направата на отвора съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, че строежи се извършват само, ако са разрешени от този закон. Разпоредбата на чл.151, т.3, б.”б” от ЗУТ е категорична, че разрешението за строеж е изискуемо, когато се извършва направа на отвор в съществуващ зид, с който се засяга конструкцията на сградата и чл.185, ал.2 от ЗУТ, че следва да се изисква разрешение на общо събрание на собствениците в случай, че се изменят с преустройството общите части на сградата. За правната преценка на тези действия и следва ли те да са осъществявани с цитираните норми на ЗУТ взема предвид, че изграждането на отвора се явява строеж по §5, т.38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. В приетото в днешно с.з. заключение на вещите лица се посочи, че стената в която е направен отвора е външна стена на изолационно антре и същата се явява част от общите части на сградата. От същото заключение следва, че чрез направата на този отвор не се засяга конструкцията на сградата, както и не се изменят съществено общите части на сградата. В този смисъл очевидно за посочения строеж не се иска разрешение съгласно чл.151 от ЗУТ, както и съгласие на собствениците, чрез общо събрание. Тъй като нормата по чл.323 от НК е бланкетна по отношение на неспазения законов ред, то липсата на такъв и извършените действия определят несъставомерността на деянието. От обективна страна от състава на това престъпление е изискуемо между страните да е налице правоотношение и преди започване на самоуправните действия помежду им да е съществувал правен спор. Наличието на данни в тази насока от проведеното съдебно следствие не се установи. Както беше прието по установената фактическа обстановка, останалите собственици са научили постфактум за направената врата и изразеното несъгласие, предприетите действия по възстановяване на първоначалното положение, не го релевират като предходна проява за оспорване намерението на дееца. В тази връзка липсва и изискването от субективна страна дееца да е знаел, че се оспорва това негово право за строеж, което говори за липсата на пряк умисъл в поведението му. Ето защо при тези съображения заявява, че не поддържа обвинението, с което подсъдимата е предадена на съд и моли същата да бъде призната за невиновна в извършване на това престъпление. В този смисъл моли съдът да постанови съдебния си акт.

      Подсъдимата Г.А.,редовно призован се явява лично съдебно заседание и с адв.Д.,като моли да бъда оправдана.Защитникът й моли съда да вземе предвид практиката по сходни въпроси - Решение № 1068/20.03.06г по н.д. № 568/05г на ІІІ нак. отделение на ВКС, с което решение състава се е произнесъл, че когато деянието се изразява в нарушаване на правилата и нормите за законно строителство по ЗУТ не е налице самоуправство, а административно нарушение. За да е налице самоуправство, самоволно неустановено от законния ред действие, трябва да е по възникнал спор за действително или предполагаемо общо право. Моля съда да приеме, че съгласно Решение № 598/05.02.03г по н.д. № 485/02г на І-во нак. отделение на ВКС, от обективна страна за престъплението по чл.323 от НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалите, каквито обстоятелства в нашия случай не се установиха. Поддържа изцяло казаното от представителя на държавното обвинение и моля съда да постанови присъда, с която да признае подзащитната м, за невиновна по повдигнатото й обвинение.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели,от заключението на в.л.М. по съдебно-техническата експертиза,от заключението на в.л.Й. по повторната съдебно-техническа експертиза от заключението на в.л.К. и А. по комплексната съдебно-техническа експертиза,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

      Подсъдимата Г.Д.А. *** и била регистрирана като едноличен търговец с фирма “Авел-7 Г.А.”***.

      С договор от 27.11.1998 год. Г.Д.А.,в качеството си на  едноличен търговец с фирма “Авел-7 Г.А.”,закупила от Агенция за приватизация кафе-аперитив,обособена част от “Осъм-Инженеринг”АД-Ловеч,представляващо част от сутерена на триетажна масивна сграда,с обща застроена площ от 73,56 кв.м.,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.Впоследствие закупила директно от “Осъм-Инженеринг”АД-гр.Ловеч и складово помещение от приземен етаж на същата сграда със застроена площ 18,60 кв.м.,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.В така закупените помещения А. разработила кафе-аперитив,който бил със самостоятелен вход от северната страна на сградата и нямал връзка с общите части на същата.

      През периода 2000-2002 год.голяма част от помещенията в сградата на “Осъм-Инженеринг”АД-Ловеч били закупени от различни лица и фирми,които ги ползвали за офиси.Същите имали отделен вход,който бил различен от входа към кафе-аперитива и се заключвал през нощта.

      При извършена проверка на 28.01.2004 год.в кафе-аперитива от служител на РС”ПАБ”-Ловеч,било констатирано,че не е бил осигурен втори разсредоточен изход за евакуация,поради което със заповед №30-ПО от 29.01.2004 год.на Директор на РДВР-Ловеч била преустановена експлоатацията на заведението до отстраняване на нарушението.

      За да може да пусне заведението в експлоатация,през нощта на 01 срещу 02.02.2004 год.според обвинението А. разпоредила да бъде пробита дупка в южната страна на заведението и бъде монтирана метална врата,като по този начин свързала заведението със стълбището на административната сграда.За извършеното преустройство не е взето съгласието на всички останали съсобственици на сградата и не е било поискано одобрение от Община-Ловеч,съгласно изискванията на ЗУТ.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза от досъдебното производство,стената на която е била монтирана металната врата е носеща и е част от стълбищната клетка,поради което е възможно да се получат деформации.

 Според заключението на допуснатата от съда повторна съдебно-техническа експертиза се установява,че стената на която е била монтирана металната врата не е носеща.Участъкът,в който е монтирана вратата е под гредата на стълбите.При монтажа на вратата не би трябвало да бъдат засегнати ВиК инсталациите,тъй като водопроводната инсталация е на разстояние 1,80м,а канализацията на 2,70 м от отвора.Монтираната врата отговаря на техническите изисквания,като редът за строителни работи при общи части на сградата е съгласно чл.185 и чл.38,ал.5 и 6 от ЗУТ,т.е.решение на общото събрание на собствениците и конструктивно становище от инженер конструктор,което не е направено.Няма видими пукнатини и деформации по околните зидове и стълбищни площадки и по конструктивните елементи след избиването на отвора и монтиране на вратата.Направеният отвор не обхваща голямо пространство,което би довело до събаряне на стената без необходимите укрепвания.Цялостното премахване на стената също не би довело до недопустими деформации на носещата конструкция.

От заключението по допусната от съда повторна комплексна съдебно-техническа експертиза се установява,че тухлената стена,в която е направен отвора и монтирана метална врата не е носеща.Отворът е под носеща греда.При извършване на строителните работи за отвор и монтаж на вратата не са засегнати съществуващите ВиК инсталации,а електроинсталацията е изместена и закрепена в горната част на отвора.Монтираната врата не отговаря на изискванията на Наредба №2 за противопожарните строително-технически норми.Съгласно чл.151,ал.1,т.3,б.”б” от ЗУТ се изисква разрешение за строеж,издадено въз основа на конструктивно становище с писмено указание за изпълнението.Разрешението за строеж следва да бъде издадено при условията на чл.185,ал.2 от ЗУТ.Предназначението на носещата конструкция е изчислено така,че да пренесе изцяло натоварването на сградата върху фундаментите,но преградните тухлени зидове спомагат за понасяне силите на усукване.Това особено важи при стълбищната клетка,която освен това играе и роля на противоземетръсна шайба.С нарушаване целостта на тухлената стена към стълбището,макар и с минимален процент е намалена устойчивостта на стълбищната клетка в параметрите усукване и изкълчване. 

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата Г.Д.А. не е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК, като на 01 срещу 02.02.2004 година, в град ***, ул."Търговска" №2, самоволно, не по установения от чл.148 ал.1, чл.151 т.З б."б" и чл.185 ал.2 т.З от Закона за устройство на територията ред да е осъществила едно оспорвано от другиго /останалите собственици на етажната собственост/ свое предполагаемо право - без разрешение за строеж и решение на Общото събрание на собствениците, да е направила отвор в съществуващ зид между кафе-аперитив "Версай" и административната сграда, като изменила съществено обща част на сградата и засегнала конструкцията на същата, като случаят е немаловажен.

 Настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, подсъдимата да е автор на престъплението,за което е предадена на съд.Самоуправството е престъпление против законовия ред,който регулира взаимоотношенията между отделни граждани,поради което субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение,като за неговото наличие е достатъчно деецът да знае предварително,че правото му се оспорва,т.е да е налице правен спор.По делото липсват доказателства за съществуващ правен спор между подсъдимата и останалите собственици на офиси в сградата преди започване на самоуправните действия.От показанията на разпитаните по делото свидетели-собственици на офиси във въпросната сграда се установи,че същите не са имали предварително спорове или разговори с подсъдимата преди избиването на отвора и монтирането на вратата,като за съществуването им са разбрали впоследствие един от друг и едва тогава св.П. е подал сигнал по този повод.Изразеното несъгласие на част от собствениците след направата на вратата и предприетите действия по зазиждането й и възстановяване на първоначалното положение не могат да се приемат като оспорване от тяхна страна,предхождащо намерението на дееца,тъй като от обективна страна на престъплението по чл.323 от НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия. От друга страна самоуправството се осъществява само чрез действие,като по делото не се събраха доказателства това действие-избиването на отвор в тухлената стена към стълбището на сградата и монтирането на метална врата да е извършено от подсъдимата или да е разпоредено от нея.В тази насока е и съдебната практика-Решение №598/05.02.2003 год.на ВКС по н.д.№485/2002 год.;Решение №695/01.11.2004 год.на ВКС по н.д.№313/2004 год.На следващо място с оглед установеното от последните две съдебно-технически експертизи и от разпита на вещите лица К. и А.,че стената на която е била монтирана вратата не е носеща,че не се засяга конструкцията на сградата,нито се променя предназначението на помещението и че не се отнема част от общите площи,съдът приема,че в конкретния случай не е необходимо разрешение съгласно чл.151 от ЗУТ,както и съгласие на собствениците,взето на общо събрание.Това обстоятелство води до липсата на друг елемент от обективната страна на престъплението,а именно,че не е налице неспазване на установения в чл.148 и чл.151 от ЗУТ ред.Деянието е несъставомерно и поради липсата на другото изискуемо от закона обстоятелство-случаят да е немаловажен.Значимостта на едно деяние се определя както от  степента на засяганите от него обществени отношения,от значимостта на незаконно реализираното оспорвано действително или предполагаемо субективно материално право,но и от реално настъпилите вреди от осъществяването му.В тази връзка и с оглед предпоставките на чл.93,т.9 от НК,решаващ критерий за преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати.В случая това условие не е налице,тъй като съгласно ПМС №7/16.01.2004 год.минималната работна заплата към момента на деянието е 120 лева,т.е.за да е съставомерно деянието,вредата от него е следвало да бъде над 360 лева,а в случая тя е установена в размер на 73,00 лева./Решение №81/20.02.2009 год.на ВКС по н.д.№47/2009 год.;решение №460/24.10.2008 год.на ВКС по н.д.№465/2008 год./

От изложеното дотук е видно,че по делото изцяло липсват признаците от обективна страна на престъплението по чл.323,ал.1 от НК,което от своя страна обуславя и липсата на субективния елемент-пряк умисъл.

Предвид на изложените съображения,съдът призна подсъдимата А. за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение по чл.323,ал.1 от НК.

Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства,както и от заключенията по съдебно-техническите експертизи.

При този изход на процеса на основание чл.190,ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

По горните съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :