Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Ловеч, 27.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....П.М.............................. и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 533 по описа за 2009
г., за да се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 77 и
чл. 88 във връзка с чл. 76 и чл. 86 от ЗАПСП, и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от СДРУЖЕНИЕ “ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА
ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА
АРТИСТИТЕ- ИЗПЪЛНИТЕЛИ – ПРОФОН” – гр.
София, представлявано от Изпълнителния директор Марияна Лазарова, чрез
упълномощен адвокат Д.М. от САК, срещу “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД – гр. Ловеч,
представлявано от А.Д. Иванова. Твърди
се, че „ПРОФОН” е дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и
музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители, създадено на основание Закона
за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 40 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/. Посочва се, че ПРОФОН действа съгласно чл. 73 от
ЗАПСП, от името и в защита на интересите на продуцентите на звуко- и
видеозаписи и на представляваните от тях изпълнители, събира дължимите им
възнаграждения при осъществяване на вторично използване от страна на
ползвателите на територията на страната и разпределя същите съобразно закона и
утвърдените от ръководните си органи вътрешни правила. Изтъква се, че на
01.02.2005 г., между ПРОФОН и ответника „Лиани Медиа” ЕООД – гр. Ловеч в
качеството му на радио-оператор с разрешение за осъществяване на радио дейност
с местно покритие за градовете Ловеч, Троян, Ябланица, Тетевен, Бяла, Левски,
Търговище, Карлово, Карнобат, Приморско, Балчик и Трявна, е сключен договор, по
силата на който на ответника е предоставено неизключителното право за безжично
излъчване в програмата на радио „Лиани” за срока на договора и за територията
на Р България на звукозаписи, включени в каталозите на членовете на ПРОФОН.
Съгласно условията на договора, ответникът, в качеството си на ползвател по
смисъла на ЗАПСП, се е задължил да заплаща дължимото по закон възнаграждение в
размер, определен в Раздел ІІІ, т. 7 от договора. Съобразно договореното,
ползвателят „Лиани Медиа” ЕООД – гр. Ловеч е започнал изплащане на посочените в
исковата молба парични задължения към сдружението, но считано от месец юли 2006
г. е преустановил изпълнението на договорните си задължения към ПРОФОН. Твърди
се, че към настоящия момент горепосоченият договор е прекратен с изтичане на
срока му на действие на 01.02.2008 година. Посочва се, че „Лиани Медиа” ЕООД –
гр. Ловеч е превело в периода от сключване на договора /01.02.2005 г./ до юли
2006 г. по банковата сметка на ПРОФОН следните дължими суми: 3 223 лв. без ДДС,
представляващи дължими възнаграждения за периода 01.02.2005 г. до 31.12.2005 г.;
2 488 лв. без ДДС, представляващи дължими възнаграждения за периода 01.01.2006
г. до 01.07.2006 г. За остатъка от дължимите плащания към ПРОФОН, ответникът
непрекъснато бил уведомяван на всеки един от падежите на дължимите суми, но до
настоящия момент същите не били изплатени по какъвто и да е начин и форма.
Посочва се, че дължимите към ПРОФОН суми за възнаграждения възлизат на следните
размери: 12 111.60 лв. с ДДС, представляващи дължими възнаграждения за периода
юли 2006 г. - февруари 2008 г.; 250.20 лв. с ДДС, представляващи дължима
уравнителна вноска за календарната 2005 г., съобразно отчета за приходите и
разходите на ответника, подробно описана в приложения към исковата молба и
изпратен на ответника констативен протокол от 13.06.2008 г. и допълнително
споразумение №3 от 13.06.2008 година, или общо главница в размер на 12361,80
лв. Твърди се, че дружеството ответник не е преустановило дейността си като
радио оператор съобразно издадената от СЕМ програмна регистрация за това,
приложена като доказателство №4 към исковата молба. Изтъква се, че ответникът е
в забава от 08.08.2006 година до момента на подаване на исковата молба и на
основание т. 7.3 от договора, дължи на ПРОФОН и договорна мораторна неустойка
за забава в размер на 0.5 % от неплатената сума за всеки просрочен ден.
Ищецът моли, на
основание чл. 124 ал. 1, пр. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД във вр. с
чл. 77 и чл. 88 във вр. с чл. 76 и чл. 86 от ЗАПСП, да бъдат призовани с
ответника на съд и се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца дължимите възнаграждения по сключения между тях на 01.02.2005
г. договор за предоставяне на правото за излъчване по безжичен път на
звукозаписи в програмата на радио “ЛИАНИ”, съобразно програмната регистрация на
радиото, издадена от СЕМ, в размер на 12361.80 лева-главница, ведно с
договорната мораторна неустойка за забава, съобразно Раздел III, т. 7.3 от договора, считано от датата на
забавата-08.08.2006 г. до датата на предявяване на иска, както и законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на дължимите
суми, като им се присъдят и всички разноски по делото, включително и за
адвокатски хонорари.
С допълнителна молба
от 24.04.2009 година, ищецът е уточнил, че предявява частичен иск за присъждане
на договорна мораторна неустойка за забава в размер на 10 000 лева,
считано от датата на забавата - 08.08.2006 г. до датата на предявяване на иска
- 27.03.2009 година.
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е
изразил становище, не е направил възражения, не е сочил или представял
доказателства.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Д.М. от САК и адвокат Нели
Босакова от САК, които поддържат исковата молба, ведно с акцесорния иск за
присъждане на договорна мораторна неустойка. В пледоария по същество, адв. М.
излага съображения, че исковите претенции са доказани и моли да бъдат уважени.
Ответникът
“ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД се представлява от Управителя А.Д. Иванова, която не
оспорва, че дължат суми, които са фактурирани за периода, в който са имали
покритие – до м.юли 2007 г. След този момент, счита, че не дължат суми по
договора, включително и неустойка.
От
приложените по делото писмени доказателства: удостоверение за актуално
състояние на ищеца от 09.01.2009 г. на СГС; списък на членове на ДКУППЗ
“Профон”; извлечение от търговския регистър за състоянието на ответника към
19.11.2008 г.; Решение № 15-00-17/24.03.2003 г. на СЕМ; Решение на СЕМ да се
извърши регистрация и да се издаде удостоверение за регистрация за производство
и разпространение на радиопрограма “Радио Лиани”; Декларации на А.Д. Иванова –
приложение № 2 и № 4; Договор от 01.02.2005 г.; писма от “Профон” до “Лиани
Медиа” ЕООД с изх.№№ 135/14.04.2005 г., 174/19.05.2005 г., 192/08.06.2005 г.,
011/13.01.2006 г., 091/17.01.2006 г., 099/22.02.2006 г., 560/14.06.2006 г.,
571/21.06.2006 г., 839/05.12.2006 г., 137/28.02.2007 г., 173/05.03.2007 г.,
246/22.03.2007 г., фактура-проформа № 50/07.03.2007 г., писма от “Профон” до
“Лиани Медиа” ЕООД с изх.№№ 359/20.04.2007 г., 360/20.04.2007 г.,
392/11.05.2007 г., 470/06.06.2007 г., 570/15.06.2007 г., 617/18.06.2007 г.,
694/12.07.2007 г., 793/06.08.2007 г., 904/25.09.2007 г., 949/11.10.2007 г., 1070/12.11.2007
г., 1120/26.11.2007 г., 003/08.01.2008 г. с обратна разписка, 039/16.01.2008
г., 633/25.04.2008 г. и 823/19.06.2008 г.; Допълнително споразумение № 1 от
13.06.2008 г. към договор от 01.02.2005 г.; Констативен протокол от 13.06.2008
г.; писмо от “Лиани Медиа” ЕООД до “Профон-ДКУППЗ” вх.№ 162/27.12.2007 г.; годишна данъчна декларация за годишната облагаема
печалба /загуба/, дължимия годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни
данъци, удържани при източника вх. №11000172/12.03.2007 год.; годишен отчет на
нефинансовите предприятия за 2006 г. вх.№916/12.03.2007 год.; отчет за
приходите и разходите за 2006 г.; справка за паричните потоци по прекия метод
за 2006 г.; годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък вх. №11000122/28.02.2008 г.;
годишен отчет на нефинансовите предприятия за 2007 г.; счетоводен баланс към 31.12.2007 г.; отчет за
приходите и разходите за 2007 г.; справка за паричните потоци по прекия метод
за 2007 г.; решение №11/30.12.2009 г. на Софийски градски съд; решение
№12/01.02.2010 г. на Софийски градски съд; Решение на СЕМ №15-00-17/24.03.2003
г.; Решение на СЕМ №244/07.07.2009 г.; Удостоверение № 108/29.10.1998 г.,
издадено от Министерство на културата; Списък на членовете на ПРОФОН, които са
отстъпили права за колективно управление върху техните звуко- и видеозаписи към
01.02.2005 г.; Списък на членовете на ПРОФОН, които са отстъпили права за
колективно управление върху техните звуко- и видеозаписи към 27.03.2009 г.;
Списък на членовете на ПРОФОН, които са отстъпили права за колективно
управление върху техните звуко- и видеозаписи към 26.03.2010 г.; Списък на
договорите за взаимно представителство на ПРОФОН към дати – 01.02.2005 г.,
27.03.2009 г., 26.03.2010 г.; фактура – проформа № 0000000050/07.03.2007
г.; фактура № 0000000191/07.03.2007 г.;
фактура копие № 0000010016/06.04.2007 г.; фактура копие № 0000010124/04.05.2007
г.; фактура копие № 0000010250/06.06.2007 г.; фактура копие № 0000010356/06.07.2007
г.; фактура копие № 0000010476/02.08.2007 г.; фактура копие №
0000010572/04.09.2007 г.; фактура копие № 0000010708/05.10.2007 г.; фактура
копие № 0000010837/02.11.2007 г.; фактура копие № 0000010960/05.12.2007 г.;
фактура №0000011107/04.01.2008 г. и фактура №0000011443/28.03.2008 г., от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Х.Д., както и от доводите на процесуалните представители на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Процесуалната
правоспособност и легитимация на ищеца се установява от приложеното удостоверение
за актуално състояние от 09.01.2009 г. по ф.д.№ 4778/1998 г. на СГС и
представените впоследствие решения на
Софийски градски съд № 11/30.12.2009 г. и № 12/01.02.2010 г. по същото фирмено
дело.
Ищецът е сдружение,
създадено на основание чл. 18 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел
и чл. 40 от ЗАПСП. Както показва и наименованието му, то е дружество за
колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и
музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители-“ПРОФОН”.
Видно от удостоверението за актуално състояние от 09.01.2009 г., сдружението
има следния предмет на дейност: да разрешава срещу заплащане и да събира
възнагражденията за продуценти и изпълнители при: публичното изпълнение на
звукозаписи и музикални видеозаписи, излъчването им по безжичен път и
предаването им чрез кабел или друго техническо средство; предлагането по
безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на
неограничен брой лица до записа, или част от него, по начин, позволяващ този
достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от
тях; при записване за лично ползване съгласно чл. 26 от ЗАПСП.
Процесуалната правоспособност и легитимация на
ответника се установява от направената служебна справка по чл. 23 ал. 4 от
Закона за търговския регистър. Установява се, че част от предмета на дейност на
“ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД е създаване и разпространение на радиопрограми.
С
Решение № 15-00-17/24.03.2003 г., на основание чл. 125а ал. 3 във връзка с чл.
32 ал. 1, т. 16 от Закона за радиото и телевизията, СЕМ решил да извърши
регистрация и да издаде удостоверение за регистрация за производство и
разпространение на радиопрограма „РАДИО ЛИАНИ” – с общ /политематичен/ профил
на „ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД – търговски оператор, при начин на разпространение – по
кабелен път и чрез сателит за територията на Република България.
На
01.02.2005 г., между ищеца “ПРОФОН” и
ответника “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД, последният
в качеството на ползвател, бил сключен договор, по силата на който Сдружение “ПРОФОН” предоставило на ползвателя неизключителното право за безжично излъчване в
програмата на радио „Лиани” за срока на договора и само на територията на Р
България на звукозаписи, наречени лицензирани звукозаписи, включени в
каталозите на членовете на сдружението /чл. 1 от договора/. В чл. 2 от договора
е уточнено, че Сдружението предоставя на ползвателя неизключителното право за
безжично излъчване на лицензираните звукозаписи единствено в рамките на
програмата на радио „Лиани”, което в съответствие с всички законни изисквания
има разрешение за осъществяване на радиодейност с местно покритие за градовете
Ловеч, Троян, Ябланица, Тетевен, Бяла, Левски, Търговище, Карлово, Карнобат,
Приморско, Балчик и Трявна, съгласно заверено удостоверение от програмна
регистрация, издадена от СЕМ. За отстъпеното неизключително право ползвателят
се е задължил да заплати на Сдружението възнаграждение в договорения размер, съгласно
Раздел ІІІ, т. 7 от договора, а именно: 4 % от брутоприходите от радиодейност,
но не по-малко от гарантиран месечен минимум в следните договорени размери:
-
за първата
година от действие на договора – от 01.02.2005 г. до 01.02.2006 г. – месечен
гарантиран минимум в размер на 293 лева, в който е включена официално обявена
отстъпка от 50 % за този договорен период;
-
за втората
година от действие на договора – 01.02.2006 г. до 01.02.2007 г. – месечен
гарантиран минимум в размер на 439 лева, в който е включена официално обявена
отстъпка от 25 % за съответния договорен период;
-
за третата
година от действие на договора – 01.02.2007 г. до 01.02.2008 г. – месечен
гарантиран минимум в размер на 585 лева, която сума представлява пълният размер
на дължимия според тарифата на сдружението гарантиран минимум за съответния
договорен период.
В т. 7.1 от договора е уговорено,
ползвателят да заплаща на Сдружението гарантирания минимум на възнаграждението
по банков път по посочена банкова сметка *** “ПРОФОН” на месечни равни вноски,
платими в седемдневен срок след края на предходния месец, за който се отнася
плащането в посочените по-горе размери за съответните договорни години: за
периода от 01.02.2005 г. до 01.02.2006 г. – 293 лева месечно; за периода от
01.02.2006 г. до 01.02.2007 г. – 439 лева месечно; за периода от 01.02.2007 г.
до 01.02.2008 г. – 585 лева месечно.
Уговорено е също, че дължимото годишно възнаграждение за
съответната договорна година се определя на база отчета за приходите и
разходите на ползвателя за текущата календарна година /т. 7.2 от договора/.
В т. 7.3 от договора, страните уговорили, че в случаите,
когато ползвателят изпадне в забава поради неспазване на фиксираните в
предходните т. 7.1 и т. 7.2 срокове на плащане, той дължи на Сдружението
неустойка в размер на 0.5 % от неплатената сума за всеки просрочен ден.
Не се спори по делото, че сключеният между страните
договор е прекратен с изтичане на срока му – на 01.02.2008 г. /т. 13/.
Ищецът твърди, че в периода от сключване на договора
/01.02.2005 г./ до юли 2006 г., ответникът му е заплатил следните дължими суми:
3 223 лева без ДДС, представляващи дължими възнаграждения за периода 01.02.2005
г. до 31.12.2005 г., и 2 488 лева без ДДС, представляващи дължими
възнаграждения за периода 01.01.2006 г. до 01.07.2006 г., като от м.юли 2006 г.
преустановил изпълнението на договорните си задължения.
Останалите дължими към “ПРОФОН” суми за възнаграждения
възлизали на следните размери: 12 111.60 лева с ДДС, представляващи дължими
възнаграждения за периода юли 2006 г. - февруари 2008 г.; 250.20 лева с ДДС,
представляващи дължима уравнителна вноска за календарната 2005 г., съобразно
отчета за приходите и разходите на ответника, или общо главница в размер на
12361.80 лева.
По делото са приложени многобройни писма и фактури
/описани по-горе по номера и дати/, изходящи от ищеца до ответника за
неизплатени месечни вноски по договора.
С писмо на Управителя на “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД – А. Иванова
до “ПРОФОН-ДКУППЗ” вх.№ 162/27.12.2007 г., последният е бил уведомен, че от
31.07.2007 г. е настъпила промяна в регионите на излъчване на радио ЛИАНИ, като
безжичното разпространение на програмата им се запазвала само в гр. Ловеч,
която промяна следвало да намери отражение в договорните и финансовите им
взаимоотношения.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема, като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се потвърждава обстоятелството,
че за периода от 01.02.2005 г. до 01.07.2006 г., ответникът “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД
е платил на ищеца дължимите по договора възнаграждения за този период в общ
размер на 5711.00 лева. Оставали дължими възнаграждения за периода от
01.07.2006 г. до 01.02.2008 г. с ДДС в размер на 12111.60 лева и уравнителната
вноска за 2005 г. с ДДС в размер на 250.20 лева, или общо задължение в размер
на 12 361.80 лева, т.е. толкова, колкото е претендираната главница. Вещото
лице е посочило, че уравнителни вноски за 2006 г. и 2007 г. не се дължат, тъй
като изчислени съобразно бруто приходите от радиодейност, размерът им е под
договорения минимум.
Съдът прие, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 77 и чл. 88 във връзка с чл. 76
и чл. 86 от ЗАПСП, за заплащане на сумата 12 361.80 лв. – главница,
представляваща дължими възнаграждения по сключения между страните договор от
01.02.2005 г., както и с акцесорен частичен иск с правно основание чл. 92 ал. 1
от ЗЗД, за заплащане на неустойка за забава в размер на 10 000 лв., считано от
датата на забавата - 08.08.2006 г. до 27.03.2009 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на дължимите суми.
Защитната
позиция на ответника по същество срещу иска е, че след м.юли 2007 г. не дължат
суми по договора, включително и неустойка, с оглед уведомителното им писмо вх.№ 162/27.12.2007 г., че от 31.07.2007 г. е
настъпила промяна в регионите на излъчване на радио ЛИАНИ и безжичното
разпространение на програмата се запазвала само в гр. Ловеч.
Съдът счита, че това становище срещу
иска, обаче не е направено своевременно. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в
едномесечния срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище и не
направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Както вече се посочи,
ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ал.1 ГПК. Изразил е
становище впоследствие, едва в хода на съдебното производство /с.з. на 19.03.2010
г./, но не е ангажирал доказателства, че пропускът да направи това в срока по
чл. 131 ал. 1 ГПК, се дължи на особени непредвидени обстоятелства. След като
становището не е изразено в преклузивния законов срок, ответникът е изгубил
възможността да изразява такова в по-нататъшния ход на делото, поради което
същото не следва да се обсъжда и няма значение по съществото на спора.
С оглед установените
по-горе обстоятелства, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от сключения между тях Договор от 01.02.2005 г., което
следва да се уреди по общия ред на гражданското законодателство – чл. 79 и сл.
от ЗЗД. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. В случая предявения иск се основава на първата алтернатива на
цитираната разпоредба, тъй като се търси изпълнение на задължение за плащане,
заедно с обезщетение за забава.
От всички събрани по
делото доказателства, се налага извода, че предявения главен иск, е
основателен.
Съгласно чл. 77 от ЗАПСП,
размерът на възнагражденията на
артистите-изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за излъчване по безжичен
път, предаване и препредаване по кабел или за публично изпълнение чрез апарати
за озвучаване или по друг начин на техни изпълнения и звукозаписи, които са
били вече разгласени, се определя по реда на § 5 от допълнителните разпоредби, който в ал. 1 предвижда, че размерите на
възнагражденията, дължими на носителите на авторско и сродните му права, за
използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и
телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и
ползвателите, а съгласно ал. 2, когато използването се договаря чрез
организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се
определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения.
В случая, безспорно ищецът е
организация по смисъла на § 5 ал. 2 от ДР на ЗАПСП, и в това си качество е
сключил процесния договор с ответника от 01.02.2005 г. Това е двустранен,
възмезден по своя характер договор, пораждащ права и задължения за всяка от
страните. Безспорно е, че ищецът, в качеството си на организация за колективно
управление на права на продуцентите, е изпълнил задължението си да предостави
на ответника неизключителното право за безжично излъчване в програмата на радио
„Лиани” за срока на договора на лицензирани звукозаписи, включени в каталозите
на членовете на сдружението. Ответникът обаче, не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати дължимите месечни вноски по договора за периода от
01.07.2006 г. до 01.02.2008 г. в размер на 12111.60 лева с ДДС, както и
уравнителна вноска за 2005 г. в размер на 250.20 лева с ДДС, или общо
задължение в размер на 12 361.80 лева с ДДС.
Следователно, възникналото между страните облигационно отношение не е
достигнало нормалния си край, тъй като ответникът не е изпълнил
"точно" задължението си по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо,
за да се запълни тази празнина в облигационното отношение, искът следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в
общ размер 12 361.80 лева с ДДС, от която: 12111.60 лева с ДДС,
представляващи дължими възнаграждения по Договора от 01.02.2005 г. за периода
от 01.07.2006 г. до 01.02.2008 г., 250.20 лева с ДДС, представляващи дължима
уравнителна вноска по същия договор за календарната 2005 г., съобразно отчета
за приходите и разходите на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата 12 361.80 лева, считано от датата на предявяване на иска
/30.03.2009 г./ до окончателното й изплащане.
При този изход на
процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск с правно
основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на неустойка за забава.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Установи се, че съгласно Раздел III, т. 7.3 от договора, в случаите, когато ползвателят
изпадне в забава поради неспазване на фиксираните в предходните т. 7.1 и т. 7.2
срокове на плащане, той дължи на Сдружението неустойка в размер на 0.5 % от
неплатената сума за всеки просрочен ден.
Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е дало
заключение, че размерът на договорената неустойка за забава по т. 7.3 от
договора за претендирания период от 08.08.2006 г. до 30.03.2009 г. /датата на
завеждане на исковата молба/ е 40 520.80 лева.
При тези данни и
като съобрази обезщетителната и наказателна функция на неустойката, като правен
институт спрямо неизправната страна по договора, съдът намира, че предявения
частичен иск за заплащане на неустойка за забава в размер на сумата
10 000.00 лева за периода от 08.08.2006 г. до 30.03.2009 г. /датата на
предявяване на иска – същият е предявен с вх.№ 2104/30.03.2009 г., а не както е
посочил ищеца 27.03.2009 г./, е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
този размер, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата, следваща крайния период на неустойката /31.03.2009 г./ до окончателното
й изплащане.
При такъв изход на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото в общ размер на 1755.00 лева, включващи
държавна такса за главния и акцесорния иск, възнаграждение за един адвокат, депозит
за вещо лице и държавни такси за обжалване по обезпечението на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД, ЕИК 110510426,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, бл. 332, вх.
“А”, ет. 2, ап. 5, представлявано от Управителя А.Д. Иванова, ЕГН **********, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, да заплати на СДРУЖЕНИЕ
“ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА
ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ – ПРОФОН”, рег.
по ф.д.№ 4778/1998 г. по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район “Триадица”, ул. “Цар Асен” № 77, представлявано
заедно и поотделно от Председателя на УС Кирил Димитров Величков и Изпълнителния
директор Ина Бисерова Килева, сума в общ размер 12 361.80 лв. /дванадесет хиляди триста шестдесет и един лева
и осемдесет стотинки/ с ДДС, от
която: 12 111.60 лева с ДДС, представляващи дължими възнаграждения по Договор
от 01.02.2005 г., за периода от 01.07.2006 г. до 01.02.2008 г., 250.20 лева с
ДДС, представляващи дължима уравнителна вноска по същия договор за календарната
2005 г., съобразно отчета за приходите и разходите на “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата
12 361.80 лева, считано от датата на предявяване на иска /30.03.2009 г./
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД, с горните данни,
на основание чл. 92 ал.
1 от ЗЗД, да заплати на СДРУЖЕНИЕ “ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА
ПОЛЗА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА
АРТИСТИТЕ- ИЗПЪЛНИТЕЛИ – ПРОФОН”, с горните данни, сумата 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща частично претендирана неустойка за забава, съобразно Раздел III, т. 7.3 от Договора от 01.02.2005 г., за периода от
08.08.2006 г. до датата на предявяване на иска /30.03.2009 г./, ведно със
законната лихва върху сумата 10 000.00 лева, считано от датата, следваща
крайния период на неустойката /31.03.2009 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ЛИАНИ МЕДИА” ЕООД, с горните данни, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на СДРУЖЕНИЕ
“ДРУЖЕСТВО ЗА КОЛЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В ЧАСТНА ПОЛЗА ПРАВАТА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА
ЗВУКОЗАПИСИ И МУЗИКАЛНИ ВИДЕОЗАПИСИ И НА АРТИСТИТЕ-ИЗПЪЛНИТЕЛИ – ПРОФОН”, с
горните данни, сумата 1755.00 лв.
/хиляда седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: