Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 20.10.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на седми октомври, две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1778/2009 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от В.Б.С. *** против С.В.С. *** за отмяна на дарение, поради отказ на надарения да дава издръжка, от която дарителя се нуждае.

Навеждат се твърдения в исковата молба, че ищецът е вдовица от двадесет години, а ответникът е неин внук. Посочва се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, т. III, дело № 941/94 г. на ЛРС ищецът дарил на ответника следния недвижим имот: ¼ идеална част от дворно място в гр. Ловеч, ул. “Х. Димитър” № 6, цялото от 320 кв. м., съставляващо по регулационния план на града УПИ IV – 1762 в кв. 187 и реално целия едностаен апартамент от западната част на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, бокс, тоалетна и баня, коридор и тераса, застроен върху 50 кв. м., заедно с прилежащите към апартамента таванска стая и малка маза, без двете сутеренни помещения, банята и тоалетната между тях, които са с отделен вход при граници на имота: ул. “Хаджи Димитър”, Стойко и Пенка Джамбазови и двете страни имоти на Община Ловеч, като дарителят си запазила правото да живее в имота до края на живота си. Със същият акт ищецът твърди, че дарила на ответника дворно място в с. Умаревци, Ловешка област, цялото от около 2 000 кв. м., представляващо парцели X, планоснимачен № 62 и XI, пл. № 62 и двете в кв. 19 по плана на селото, заедно с находящите се в парцел X – 62 жилищна сграда, гараж, стопанска сграда и други подобрения и насаждения, при граници на целия имот: от двете страни улица, Спас Иванов Вълчев и Йонко Тодоров Димитров и си запазил правото на ползване.

Ищецът посочва, че след смъртта на съпруга й, изпаднала в тежка депресия, като се разболяла. През 2008 г. лежала 3 месеца в Психоболницата в гр. Ловеч, а през 2009 г. 5 месеца, като ответникът не поддържал никаква връзка с нея, не я посещавал в Ловеч и не се интересувал от нея. Твърди, че страда от психично заболяване с диагноза «параноидна шизофрения», като се води на учет в ДПБ Ловеч. Провежда текущо медикаментозно лечение част от средствата, за които се припокриват от здравната каса, а разликата, в размер на 70,00 лв., заплаща ежемесечно с лични средства.

Твърди, че по повод подадена искова молба от ответника, пред Окръжен съд Ловеч било образувано гр. д. № 437/2009 г., като в отговор на исковата молба по него ищецът поискала от ответника да я подпомага материално, тъй като доходите й от 220,00 лв. не достигали за задоволяване на нуждите й от храна и лекарства. Сочи, че ответникът вместо да се грижи за ищеца и да я подпомага, като благодарност за дарените от нея имоти, искал да я постави под запрещение, а ако тя не му била дарила имотите, с доходите от тях тя щяла да си осигури средства за месечната издръжка.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени дарение по нотариален акт № 138, том III, нотариално дело № 941/94 г. на Районен съд Ловеч с което ищецът дарил на ответника следните недвижими имоти: ¼ идеална част от дворно място в гр. Ловеч, ул. “Х. Димитър” № 6, цялото от 320 кв. м., съставляващо по регулационния план на града УПИ IV – 1762 в кв. 187 и реално целия едностаен апартамент от западната част на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, бокс, тоалетна и баня, коридор и тераса, застроен върху 50 кв. м., заедно с прилежащите към апартамента таванска стая и малка маза, без двете сутеренни помещения, банята и тоалетната между тях, които са с отделен вход при граници на имота: ул. “Хаджи Димитър”, Стойко и Пенка Джамбазови и двете страни имоти на Община Ловеч и дворно място в с. Умаревци, Ловешка област, цялото от около 2 000 кв. м., представляващо парцели X, планоснимачен № 62 и XI, пл. № 62 и двете в кв. 19 по плана на селото, заедно с находящите се в парцел X – 62 жилищна сграда, гараж, стопанска сграда и други подобрения и насаждения, при граници на целия имот: от двете страни улица, Спас Иванов Вълчев и Йонко Тодоров Димитров. Претендират се сторените разноски.

Ответникът не представя по делото отговор в срок.

Ищецът участва по делото лично и с адв. В. Г., като последната по същество моли съда да уважи иска, като присъди на доверителката й сторените разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът не излага становище по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том III, дело № 941/94 г. между В.Б.С. от една страна и С.В.С., действащ чрез своята майка и законна представителка Теодора Радославова Горненска, от друга е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първата дарява на втория следните свои недвижими имоти: дворно място в с. Умаревци, Ловешка област, цялото от около 2 000 кв. м., представляващо парцели X, планоснимачен № 62 и XI, пл. № 62 и двете в кв. 19 по плана на селото, заедно с находящите се в парцел X – 62 жилищна сграда, гараж, стопанска сграда и други подобрения и насаждения, при граници на целия имот: от двете страни улица, Спас Иванов Вълчев и Йонко Тодоров Димитров и ¼ идеална част от дворно място в гр. Ловеч, ул. “Х. Димитър” № 6, цялото от 320 кв. м., съставляващо по регулационния план на града УПИ IV – 1762 в кв. 187 и реално целия едностаен апартамент от западната част на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, бокс, тоалетна и баня, коридор и тераса, застроен върху 50 кв. м., заедно с прилежащите към апартамента таванска стая и малка маза, без двете сутеренни помещения, банята и тоалетната между тях, които са с отделен вход при граници на имота: ул. “Хаджи Димитър”, Стойко и Пенка Джамбазови и двете страни имоти на Община Ловеч. При условията на нотариалния акт дарителката В.Б.С. си е запазила изключителното право на ползване и обитание на подарените недвижими имоти до края на живота си, като надарения Станислав В.С. няма право да отчуждава и учредява вещни права върху подарените имоти до навършване на пълнолетие. Страните по делото не спорят по факта, че с сочения по – горе нотариален акт ищеца е дарил на ответника недвижим имот в гр. Ловеч и два такава в с. Умаревци, като той е обявен за безспорен в отношенията им с доклада на делото.

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 156, том VI, дело № 2982/97 г. се устатановява, че между В.Б.С. от една страна и Венцислав Станимиров С., които купува за сина си С.В.С., е постигнато съгласие за сключване на договор по силата който първата продава на втория собствения си недвижим имот именно: ¼ идеална част от дворно място цялото от 320 кв. м. заедно и реално със самостоятелен апартамент в източната половина на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от коридор, кухня – бокс, спалня, килер и баня с клозет, съставляващо парцел IV, пл. № 1762 в кв. 187 по регулационния план на гр. Ловеч при общи граници на имота: на запад ул. “Хаджи Димитър”, на юг имоти на Пенка Джамбазови и Радка Стоянова, на изток жилищна кооперация «Албена» и на север държавно с граници на апартамента под него сутерен, собственост на Симеон Вълков Симеонов, на запад апартамент на С.В.С. и отгоре апартамент на Христо Генов Хитов.

Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 132, том II, рег. № 3065, дело № 178 от 2002 г. между С.В.С. действащ със съгласието на майка си Теодора Радославова Горненска, от една страна и Ванелия Атанасова Димитрова, от друга, е постигнато съгласие за сключването на договор по силата на който първия продава на втория следните свои недвижими имоти: урегулиран поземлен имот /дворно място/ в с. Умаревци, Ловешка област, цялото от около 1 080 кв. м., парцели X, планоснимачен № 62 в кв. 19, заедно с находящите се в него стопанска и жилищна сграда, постройки, подобрения и насаждения в него и урегулиран поземлен имот /дворно място/ в същото село от 860 кв. м., съставляващо парцел и XI, пл. № 62 в кв. 19 по плана на село Умаревци при общи граници на двата съседни имота: от двете страни улица, Спас Иванов Вълчев и Йонко Тодоров Димитров.

С молба вх. № 7372/09.09.2009 г., депозирана пред Окръжен съд Ловеч по гр. д. № 437/2009 г. В.Б. Станимирова е поканила С.В.С. да я подпомага материално, тъй като му е прехвърлила всичките си имоти, а е изпаднала в състояние да не може да се издържа изцяло. В същата тя заявява, че ако не му е дарила имотите щяла да ги продаде и да се издържа с тези средства. Молбата е депозирана като отговор по образувано пред Окръжен съд Ловеч гражданско дело с посочения по – горе номер.

Видно от удостоверение изх. № 420116 от 24.11.2009 г., издадено от Районно управление “Социално осигуряване” Ловеч В.Б.С., към дата на издаване на удостоверението, получава лична пенсия в размер на 178,57 лв. към която се изплаща добавка по чл. 84 КСО в размер на 43,12 лв. или месечния размер на получаваната от нея сума възлиза на 221,69 лв.

В.Б.С. страда от параноидна шизофрения, хроничен ход, медикаментозна ремисия. Касае се за ендогенно психично разстройство, диагностицирано в късна за него възраст, което поради хроничния си ход се нуждае от непрекъснато медикаментозно лечение под контрол на психиатър. Към настоящия момент лечението е изцяло реимборсирано от здравната каса, като при предходно провеждано такова лицето е доплащало средства за предписан медикамент – амисулприд. Освен лечение за шизофренното разстройство на В.Б. следва да се провежда и профилактично на атеросклеротичните промени в мозъка лечение със съдоразширяващи медикаменти по избор на пациента. Изложеното се установява от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. В съдебно заседание, при разпита, вещото лице допълва, че ищецът наред със шизофренното заболяване има и такива, свързани с напредналата възраст. Лечението за тях се предписва от вътрешен лекар, като това са съдоразширяващи медикаменти и такива за кръвното. Посочва, че те се ползват до края на живота и се заплащат от пациента. Съдоразширяващите варират в границата от 5,00 до 30,00 лв., като приема им има отношение и към психичното заболяване, тъй като намаления приток на кислород, води до неговото усложняване. По отношение медикаментите за кръвно вещото лице уточнява, че най - ниската им цена е от 3,00 до 5,00 лв.

Към месец декември 2009 г. съгласно данните на Националния статистически институт обичайните средни разходи за едно лице са в размер на 311,46 лв., като в необходимите – присъщи разходи за едно лице по позиция “здравеопазване” са предвидени такива в размер на 15,58 лв. Изложеното се установява от заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза, което се кредитира от съда, като същото в съдебно заседание допълва, че статистическите данни се публикуват на шестмесечие и към момента на проверката не са актуализирани. Посочва, че профсъюзите също представят данни за издръжката на едно лице, като сумата е по – голяма, тъй като потребителската кошница е по - широка. Уточнява, че нужните средства за издръжката на едно лице се наблюдават ежегодно, като промяната е свързана с официалната инфлация.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертизи, което се кредитира от съда, като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че средния пазарен наем за ползване на имотите, върху които ищеца има запазени права на ползване е в размер на 336,00 лв., от които 139,00 лв. за двата имота в с. Умаревци и 227,00 лв. за имота в гр. Ловеч.

От показанията на свидетелите на ищеца се установява, че ищцата живее сама, като периодично е подпомагана с храна от свои приятелки и вземала малки суми от свои приятелки от по 2,00 – 3,00 лв. В останалата част показанията на свидетелите не ползват от съда при очертаване на фактите, тъй като, макар и да са изградени на преки впечатления, те се отнасят към период, който далеч предхожда поканата до ответника за даване на издръжка /този период не е предмет на изследване в производството по делото/. В друга част те съставляват не изявления за факти, а изводи /заявеното от свидетелката Патаринска, че ищеца има затруднения, тъй като носи старите си дрехи/. Нито един от свидетелите няма преки впечатления от условията при които тя живее /не е посещавал дома й или е сторил това доста отдавна, за да изглади представа за условията там/, а гради изводи на косвена основа от казано от други лица. Наред с това, в основната си част показанията не са информативни по отношение на факти от предмета на доказване, а свидетелстват за факти, осъществили се доста назад във времето.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за отмяна на дарение, поради отказ на надарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае, с правна квалификация чл. 227, б. “в” ЗЗД.

Уважаването на иска за отмяна на дарение на соченото основание /поради отказ на надарения да дава издръжка, от която дарителя се нуждае/ се предпоставя от установяването кумулативно на следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в нужда от средства за издръжката си, да е поискал издръжка от надарения и последният да е отказал да я дава.

            От сочените по – горе предпостави, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да проведе доказване по отношение на първите две, а ответникът да установи, че е предоставил исканата от него издръжка.

Несъмнено по делото се установява, че ищецът по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 138, том III, дело № 941/94 г., е дарил на ответника три недвижими имоти – един в гр. Ловеч и два в с. Умаревци, като е запазил правото на ползване върху същите до края на живота си.

За да формира извода за това нуждае ли се ищецът от издръжка, съдът следва да извърши съпоставка между средствата нужни за издръжката на едно лице към момента на поканата и тези с които ищецът разполага и/или би могъл да си ги осигури.

            От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – икономическа експертиза се установява, че средствата, нужни за издръжката на едно лице в края на 2009 г. /момента на отправяна на покана до ответника и определящ за преценката на възникналата нужда/ възлиза на 311,46 лв., в която се включват 15,85 лв. разходи за зравеопазане. Ищецът страда от психично заболяване, като лечението за него е изцяло покрито от Националната здравно осигурителна каса. Отделно приема съдоразширяващи медикаменти, за които вещото лице определя месечен разход от 5,00 до 30,00 лв. Установено е, че, с оглед напредналата възраст на ищеца, следва да приема и медикаменти за кръвно, чиито минимална стойност е между 3,00 и 5,00 лв. на месец. По делото не са ангажирани доказателство за конкретния размер на месечните разходи за закупуване на лекарства от ищеца, въпреки че в исковата молба се твърди, че те са в рамките на 70,00 лв. С оглед проявеното бездействие от страната за установяване на този факти, съдът приема, че разходите са рамките на сумите, посочени от вещото лице в заключението – 35,00 лв. /30,00 лв. за съдоразширяващите лекарства и 5,00 лв. за лекарства за кръвно налягане/. Отчитайки изложеното, средствата за издръжка на ищеца, съобразно статистиката и разходите за медикаменти, са в рамките на 330,61 лв.

            По делото е установено, че ищецът получава доход в размер на 221,69 лв. формиран от лична пенсия и добавка. Носител е на ограничени вещни права на ползване, които обективно могат да бъдат източници на доходи - чрез отдаването на части или целите недвижим имоти, обект на правото й, под наем на трети лица. При преценяване нуждата от издръжка от значение е потенциалната възможност, която обективно съществува за носителя на едно материално имуществено право да получи доходи от упражняването му, без правото да бъде прекратено чрез разпореждане. Сключването на наемен договор е сделка на управление, която поражда право на вземане за наемодателя, без да се губи вещното право. В случай ирелевантно е обстоятелството, че два от имотите, предмет на сделката дарение, са прехвърлени от ответника на трето лице, чрез покупко – продажба, тъй като ограниченото вещно право следва имота. Прехвърлянето на обекта, върху който дарителят си е запазил права на ползване до края на живота си, не го погасява. Същото може да бъде прекратено на основанията, сочени в закона /чл. 59 и чл. 61 ЗС/, като доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза при отдаване под наем на имотите със запазено право на ползване ищецът може да реализира доход в размер на 336,00 лв.

Посоченото дава основание на съда да формира извода, че ищеца може да си осигури месечен доход в размер на 587,96 лв., който надхвърля нужните средства за издръжката му.

Във връзка с изложеното, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че задължението за издръжка имало морален характер. Неправилно са интерпретирани мотивите на решение на ВКС, на което ищеца се позовава /Решение № 30/09.04.2010 г. постановено по гр. д. № 4215/2008 г. на IV ГО/. В него съдът, дефинирайки нуждата от издръжка, посочва, че тя се изразява както в недостиг на средства, така в непосредствена грижа, помощ и болногледач. От доказателства по делото не се установява ищецът към поканата да е изпаднала в състояние такова, че да се нуждае ежедневно от грижа и съдействие на трето лице, за да бъде същата обект на допълнително остойностяване, като се отчете при съпоставката на нужните средства за издръжка, разполагаемите и тези които страната би си набавила, реализирайки доход от наличното си имущество, вкл. вещни права. Акцента, визиран в решението на съда не е основание за формиране на извода, че признателността към надарения в нейния морален аспект, респективно липата на такава, сама по себе си може да е основание за отмяна на дарение, тъй като тя не се посочена сред изрично изброените основания в закона. Неоснователни са доводите за проявена непризнателност от ответника, чрез отказ от даване на издръжка, преди отправената до него покана, както и за такава поради липса на съпричастност и предявяването на иска за поставянето на ищеца под запрещение. Последното има за цел да охрани интересите на едно лице, страдащо от душевна болест, а не е проява на неблагодарност.

След като ищецът не е изпаднал в състояние на нужда, т. е. би могъл с лични средства да задоволи нуждите си, то и за ответникът не е възникнало задължение за даване на такава, неизпълнението на което да се скрепи със санкция – отмяна на направения в негова полза дарствен акт. Отправянето, респективно получаването на покана за издръжка от дарителя до дарения само по себе си не може да поради задължение, тъй като неговото възникване е обусловен от настъпването на нов факт, след сключване на сделката – изпадането на дарителя в нужда.

Предвид изложеното, искът за отмяна на дарение, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя, от която той се нуждае, следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, като не представя списък на сторените такива, което, с оглед изхода на спора, следва да бъде отхвърлено.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б.С., с ЕГН ********** *** против С.В.С., с ЕГН **********,*** иск с правна квалификация чл. 227 б. “в” ЗЗД за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 138, том III, дело № 941/94 г. на Ловешкия районен съд, по силата на който В.Б.С. дарява на С.В.С. чрез неговата майка и законна представителка Теодора Радославова Горненска следните недвижими имоти: дворно място в с. Умаревци, Ловешка област, цялото от около 2 000 кв. м., представляващо парцели X, планоснимачен № 62 и XI, пл. № 62 и двете в кв. 19 по плана на селото, заедно с находящите се в парцел X – 62 жилищна сграда, гараж, стопанска сграда и други подобрения и насаждения, при граници на целия имот: от двете страни улица, Спас Иванов Вълчев и Йонко Тодоров Димитров и ¼ идеална част от дворно място в гр. Ловеч, ул. “Х. Димитър” № 6, цялото от 320 кв. м., съставляващо по регулационния план на града УПИ IV – 1762 в кв. 187 и реално целия едностаен апартамент от западната част на първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, бокс, тоалетна и баня, коридор и тераса, застроен върху 50 кв. м., заедно с прилежащите към апартамента таванска стая и малка маза, без двете сутеренни помещения, банята и тоалетната между тях, които са с отделен вход при граници на имота: ул. “Хаджи Димитър”, Стойко и Пенка Джамбазови и двете страни имоти на Община Ловеч и си запазила правото на ползване до края на своя живот.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Б.С., с горните данни за присъждане на сторените разноски в процеса.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2 – седмичен срок от връчването му на странните пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: