Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                        

                              гр.Ловеч,03.01.2011г.      

                 

                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия,V състав в публичното заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…Р.  Б.….....……………...и в присъствието на

прокурора……………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ………гр.дело №1493..по описа за ……2010.............…………год,

за да се произнесе съобрази:      

 

   Обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,2 и 3 вр.чл.225,ал.1 от КТ.

   Цена на иска:3600.00 лв.

             Съдът е сезиран с ИМ вх.№5867 от 24.08.2010г,подадена от Г.  И.  Г. ***,ЕГН:********** против ОБЛАСТНА  ДИРЕКЦИЯ на МВР-гр.Ловеч,представлявана от ВНД Директор,по повод на което е образувано настоящето гр.дело с предмет: трудов спор с посочено от ищеца правно основание чл.344 от КТ и цена на иска:3600.00лв.

                          Ищецът Г.  И.  Г. излага в ИМ,че работил по трудов договор в ОД МВР-Ловеч на длъжност „механик по технически контрол на МПС”в сектор „Пътна полиция”с брутно трудово възнагражде- ние в размер на 600лв.Сочи,че със Заповед №878/29.07.2010г.на ВНД Директор на ОД МВР-Ловеч бил уволнен дисциплинарно на основание чл.195,ал.1,т.4,пр.1 и т.7 и чл.187,т.3 и т.8,пр.1 от КТ поради нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се  в неизпълнение на възложените му с длъжностната характеристика задължения относно идентификация на посочени в Заповедта превозни средства и поставяне на персоналния си печат и подпис за удостоверяване,че такава проверка е извършена,с което злоупотребил с доверието на работодателя.

             Твърди,че издадената заповед е незаконосъобразна,като релевира няколко основания , поради които дисциплинарното му уволнение следва да бъде признато за незаконно.

             1./Твърди,че Заповедта за уволнение е немотивирана.

             -не е посочено цитираната в нея Наредба І-45 от кое ведомство е издадена и дали не се касае до вътрешноведомствен акт,като в този случай твърди,че не е довеждан до знанието му и поради това не може да му се вменява в задължението и неговото изпълнение;

             -не е посочено кое от задълженията си по длъжностна характеристика не е изпълнил или нарушил.

             2./Твърди,че е нарушена процедурата при издаване на Заповедта:

             -не е отбелязано кога са открити посочените в заповедта нарушения;

             -не е отбелязано за всеки конкретен случай какво нарушение е допуснал и на кои правила/нормативни или на длъжностната му характеристика/;

              3./Твърди,че неправилно е посочено правното основание-чл.190, ал.1,т.4,пр.1 и т.7 от КТ,както и на чл.187,т.3 и т.8 ,пр.1 от КТ:

             -в нормата на чл.187,т.3 от КТ са изброени три хипотези,но в случая не е конкретизирано коя от двете хипотези е налице;

             -не е конкретизирано и в какво се изразява злоупотребата с доверието по т.8,пр.1 ,което се отнасяло и до вменената му „злоупотреба с доверието на работодателя”по т.4,пр.1,чл.190 от КТ.Навежда доводи,че в случая не е налице  неправомерно извличане на облага за ищеца или за другиго или в увреждане на работодателя;

             -тъй като нормата на чл.190,ал.1,т.7 от КТ е бланкетна,в заповедта не е посочено кои са тези „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”;

             -не е отразено конкретното нарушение по чл.32в от Наредба І-45 от 24.03.2000г.,което му се вменява,доколкото са налице три алинеи и няколко хипотези.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже основателността на обективно съединението искове,съдът да постанови решение,с което:

             -да признае Заповед №878/29.07.2010г.на ВНД Директор на ОД  МВР-Ловеч за прекратяване на трудовия му договор за незаконна и да отмени същата;

             -да бъде възстановен на  заеманата от него преди уволнението длъжност- „механик по технически контрол на МПС в Сектор „Пътна полиция”ОД МВР-Ловеч;

             -да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 3600лв, представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за времето,през което е останал без работа поради незаконното уволнение,считано от 29.07.2010г.до 29.01.2011г,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на ИМ-24.08.2010г.до окончателното й изплащане.

             Претендира заплащане и на направените съдебно-деловодни разноски.

             В законоустановения едномесечен срок  за отговор на ИМ такъв е постъпил от ответника – ОБЛАСТНА  ДИРЕКЦИЯ НА МВР, представлявана от ВНД Директор Г. Цветков И.,чрез Радослав Димитров Радков-Гл.юрисконсулт ОДМВР-Ловеч.Счита исковата молба за допустима,но по същество-неоснователна,като развива подробни съображения.Твърди,че на 02.06.2010г. в ОДМВР е получена справка относно данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на МВР.Ловеч,изготвена от инспектор Маринов-служител в сектор 02 „Плевен”,отдел 04 „Север”, Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР.Сочи,че била назначена комисия и извършена проверка,като за резултатите е изготвена справка рег.№51299/ 19.07.2010г.Пояснява,че в справката е посочено за всеки конкретен случай в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина от служителя. Копие от справката е предоставено и на ищеца на 26.07.2010г.,който писмено е възразил.

             В писмения си отговор ответникът твърди,че при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”,работодателят е взе предвид наложеното на служителя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”от 05.10.2009г.със Заповед №Зз370/ 05.10.2009г. на Директор ОДМВР-Ловеч,наложено му за същото такова дисциплинарно нарушение.

             Счита за неоснователни изложените в ИМ съображения за незаконосъобразност на заповедта за уволнение,като подробно развива аргументи по всяко едно от релевираните от ищеца основания.

             Твърди,че работодателят е преценил,че действията на работника,да пропусне да извърши вменените му задължения,използвайки оказаното му от работодателя доверие,са донесли облага за всяко едно от лицата непредставили  МПС за преглед в КАТ-Ловеч,която в най-малка степен се изразява в спестените средства за гориво при докарване на съответните МПС в КАН-Ловеч и спестеното време.Застъпва тезата,че в случая  са заложени и много по-големи ценности,като човешки живот и здраве,тъй като работникът следи и отговаря за изправността на МПС и му е гласувано огромно доверие от страна на работодателя ,свързано с изправността на МПС.Развива съображения,че „доверието”като понятие е морална величина, а не материално измеримо и мястото му в разпоредбата на чл.187,т.8 от КТ показва,че в него законодателят е вложил морални измерения,свързвайки го „уронване на доброто име на предприятието”,а не материални.

             В с.з.ищецът Г.  И.  Г.,се явява лично и с договорно упълномощен процесуален представител- адв.Ст.Гецов от АК-Ловеч. Поддържа иска така,както е предявен,като подробни фактически и правни доводи  са изложени в писмени бележки.

             Ответникът- ОБЛАСТНА  ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЛОВЕЧ се представля- вана от Радослав Димитров Радков-Гл.юрисконсулт ОДМВР-Ловеч.Изразява становище  за неоснователност и недоказаност на предявените обективно съединените искове. Подробни съображения са развити в писмени бележки.

             Съдът ,като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени доказателства заверено копие от Заповед за уволнение №878/29.07.2010г.на ВНД Директор ОД на МВР-Ловеч, Заверено копие от трудовото досие на ищеца,Постановление на Зам.районен прокурор при РП-Ловеч от 15.09.2010г.по сл.дело №16/2009г.,материали от вътрешна проверка по Заповед рег.№З-642/10.06.2010г.на Директора ОДМВР-Ловеч, удостоверение рег.№45941/ 01.07.2010г.на ОД на МВР-Ловеч, Заповед № І-207/31.07.1997г. за утвърждаване на класификатор на длъжностите  в ГАПП в МВР, План  с рег.№2516 от 11.09.01г. относно провеждане на учебната година и запознаване на служителите с длъжностните им характеристики и протокол с рег.№13293/20.09.01г. с подписите на служителите, запознати с длъжностните характеристики, със заповеди регламентиращи  тяхната дейност, Окръжно УТ-2179/12.11.02г. относно настъпили изменения в Наредба №  І-45/24.03.2000г. за регистрацията и отчета на МПС и ремаркетата, теглени от тях,Окръжно рег.№ОВ-315/06.11.08г.,  свързано с дейността на  8-те  служители по работни места,Окръжно рег.№УТ-89/13.01.04г.отД”НС”Полиция, също характеризиращо работните места на служителите  и  техните задължения и подписите на служителите, Окръжно рег.№ УТ-769/23.04.04г.   относно  определяне реда за издаване на  знак и  стикер за извършен  първоначален технически преглед,  със  подписите на всички запознати служители и  Декларация от ищеца с нотариално удостоверяване на подписа  рег.№4458/26.11.10г.,заключението на вещото лице:С.И.Ц. по  допуснатата съдебно-икономическа експерти- за,което съдът възприема  изцяло като компетентно и законосъобразно, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно,че със Заповед №606/19-12-1985г.на Началника на Окръжно управление МВР-Ловеч ищецът Г.И.Г. е бил назначен на длъжността”механик по техническата експлоатация на автомобилите” в отделение РТК към отдел КАТ при ОУ МВР-Ловеч със заплата 155.00лв.Ищецът е встъпил в длъжност на 20.12.1985г,което се удостоверява от представения акт за встъпване в длъжност.

             Приложени са  съглашения между страните,по силата на които след постъпване на работа е било променяно месечното трудово възнаграждение на ищеца Г..

             Със Заповед  №370/05.10.2009г.Директорът на ОДМВР-Ловеч е наложил на ищеца Г.И.Г.-механик по ТК на МПС в сектор „Пътна полиция”ОДМВР-Ловеч дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. Същият е бил привлечен към дисциплинарна отговорност,затова че на 04.06.2009г.не е направил необходимото за идентифициране на двигателя на представения за регистрация автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ”,като за извършване на сверката не са почистили номерата на двигателя,за да го сверят с представените документи,а са въвели в системата номера от английското свидетелство за регистрация и с тези си действия е проявил небрежност и неспазване на техническите и технологични правила.Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е добила законна сила,като необжалвана по съдебен ред в установения от закона срок.

             Установява се,че с рег.№18322/31.05.2010г.на ОД МВР-Плевен, до Директора на ОД на МВР-Ловеч е била изпратена справка относно получени данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на МВР-Ловеч.Справката е изготвена от  инспектор М.Маринов –служител в сектор 02”Плевен”,отдел 04 „Север”,Дирекция „Вътрешна сигурност”.По този повод и с оглед данните от справката ,Директорът на ОДМВР-Ловеч е издал Заповед рег.№З-642/10.06.2010г.,с която на основание чл.224,ал.2 от ЗМВР вр.чл.237,ал.2 от ППЗМВР е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за изясняване на всеки един от описаните случаи ,като е определил срок за приключване на проверката и представяне на писмена справка –до 29.07.2010г. Такава е изготвена и заведена с рег.№51299/16.07.2010г. В същата подробно са описани констатациите относно всеки един от случаите/отразени в 12 точки/,за които Директорът на ОДМВР-Ловеч е бил уведомен с получената справка рег.№18322/31.05.2010г.на ОД МВР-Плевен.Назначената комисия е изразила становище относно наличието на дисциплинарни нарушения от служители на ОД МВР-Ловеч,между които и ищеца Г.И.Г.-механик по техническия контрол на МПС,приемайки,че  дисциплинарното нарушение се изразява в злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на трудови задължения,определени в длъжностната характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение.Отправено е предложение на същия  да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.4,пр.1 и т.7 от КТ вр.чл.187,т.8,пр.1 и т.10 вр.чл.186 от КТ,чл.189 КТ и чл.188, т.3 от КТ.На 26.07.2010г.ищецът е запознат с резултатите от проверката и е получил копие от изготвената справка  рег.№51299/16.07.2010г.

             С оглед предоставената  му възможност в 24-часов срок да представи допълнителни обяснения и възражения,ищецът Г. Ив.Г. е депозирал възражение до Директора на ОД на МВР-Ловеч с рег.№54483/27.07.2010г.Върху възражението е поставена резолюция  „Запознат” с дата 29.07.2010г.и положен подпис под същата от Директора на ОДМВР-Ловеч.

             Издадена е Заповед №878/29.07.2010г.за налагане на дисциплинарно наказание уволнение,с която  ВНД Директор ОД на МВР-Ловеч е наложил на ищеца Г.И.Г. дисциплинарно наказание „уволнение”,на основание чл.195,ал.1 КТ и чл.188,т.3 от КТ вр.чл.190,ал.1,т.4,пр.1 и т.7 КТ и чл.187,т.3 и т.8,пр.1 КТ .Посочено е,че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се издава въз основа на справка рег.№ 18322/31.05.2010г.относно данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на МВР-Ловеч,изготвено от инспектор М.Маринов-служител в сектор 02”Плевен”,отдел 04 „Север”,Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР,по повод на което със Заповед рег.№З-642/10.06.2010г.на Директор ОДМВР –Ловеч е назначена комисия,която е извършила проверка,за резултатите е изготвена справка рег.№51299/19.07.2010г.и установено следното:

             ”Г.И.Г.,на длъжност „механик по технически контрол на МПС”,в сектор „Пътна полиция”ОД на МВР-Ловеч е извършил нарушения на трудовата дисциплина,както следва:

             -на 10.11.2009г.е заверил Заявление №090906008774 за първоначална регистрация на „Ремарке колесар”рег.№ОВ 4911 ЕА,като е удостоверил,че е извършил идентификация на превозното средство и е проверил техническото му състояние,без обаче превозното да е представяно в КАТ-Ловеч за идентификация и проверка,факт който е потвърден и от собственика на ППС,дадени в саморъчно написани обяснения с вх.№29161/15.07.2010г,което е в нарушение на чл.32в от Наредба І- 45 от 24.03.2000г.за регистрацията,отчета,пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата,теглени от тях;

             -на 12.01.2010г.е заверил Заявление №100906000255 за промяна на регистрацията на товарен автомобил ИФА В Л,без да е извършил идентификация на превозното средство ,което е в нарушение на задълженията му по длъжностна характеристика;

             -на 16.02.2010г.е заверил Заявление вх.№100906000959 за промяна в данните на ПС „Опел Комбо”с рег.№ ОВ 6422 АМ-промяна на цвят,без да е идентифицирал МПС и да е видял промяната;

             -на 16.02.2010г.е заверил Заявление №100906000960 за промяна в данните на ПС „Опел Комбо”с рег.№ ОВ 6423 АМ-промяна на цвят,без да е идентифицирал МПС и да е видял промяната;

             -на 13.01.2010г.е заверил Заявление №100906000316 за първоначална регистрация на товарен автомобил ГАЗ-66 с рег.№ОВ 6572 АТ,без да е извършил идентификация на МПС.

             Работодателят е приел,че с това си деяние Г.И.Г. e извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.190,ал.1,т.4,пр.1 и т.7 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на възложените му с длъжностната характеристика задължения относно идентификация на горепосочените ПС и поставяне на персоналния си печат и подпис,че такава проверка е извършил,с което е злоупотребил с доверието на работодателя.

             Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 29.07.2010г.,което е удостоверено с неговия подпис и едновременно е направена декларация,че същият не е в законоустановен отпуск.

             Съгласно представеното  по делото удостоверение рег.№45941/ 01.07. 2010г.ОД на МВР-Ловеч подписалият за работодател  Заповед за уволнение Г. Цветков И. е временно назначен на длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч със Заповед №К-9/05.01.2010г.и изпълнява тази длъжност,считано от 04.02.2010г.

             Приобщени към доказателствената съвкупност по делото са план с рег.№2516/11.09.2001г.относно провеждане на учебна година със служителите, работещи по регистрацията на МПС и други с  оглед запознаването им с длъжностните характеристики на съответната длъжност,Наредба І-45/2000г.и стриктното й изпълнение,както и всички окръжни и нормативни документи, касаещи регистрацията на МПС ведно с протокол от проведената учебна година , върху който с подписа си служителите/в т.ч.под №10 и ищецът Г.Г./са удостоверили,че са присъствали на учебния сбор и са запознати с нормативните документи.

             Ищецът е представил декларация  за установяване на обстоятелството,че от датата на уволнението му-29.07.2010г.до деня на проведеното о.с.з.-29.11.2010г.не е работил по трудово правоотношение.

             По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експерти за от заключението на която се установява,че обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето,през което е останал без работа и на обща стойност в размер на 3838.92лв.във вариант за периода от 29.07.2010г.до 29.01.2011г./т.е .за 6 месеца/и  в общ размер на 2152.10лв-във вариант за периода от датата на уволнението 29.07.2010г.до деня първото насрочено о.с.з.-08.11.2010г.            

               

              ПО  ИСКА  С ПРАВНО  ОСНОВАНИЕ  чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

             

             В рамките на настоящия процес ищецът оспорва издадената заповед за уволнение,като твърди,че същата е незаконосъобразна.

             Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя,който следва да установи,че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.

             Установява се,че издадената заповед за уволнение съдържа законоустановените реквизити-посочени са нейният автор и адресат, пояснена е волята на работодателя и  ясно е изразено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл.195,ал.1 КТ и чл.188,т.3 от КТ вр. чл.190, ал.1,т.4,пр.1 и т.7 КТ и чл.187,т.3 и т.8,пр.1 КТ

             След съвкупна преценка на приобщения към делото доказателствен материал ,съдът намира предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ за неоснователен.

             Ищецът поддържа твърдения,че уволнението му е незаконосъобразно , тъй като са допуснати нарушения на процедурата при издаване на Заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.Навежда доводи,че  в заповедта не е отбелязано кога са открити посочените в нея нарушения,а с оглед посочените дати,на които се твърди,че е допуснал нарушенията,възможността за издаване на Заповедта е погасена с изтичането на срока по чл.194,ал.1,пр.1 от КТ.Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.Посочените срокове са преклузивни и пропускането им влече като последица погасяване на дисциплинарната отговорност и препятства нейното реализиране от работодателя.В съдебната практика и правната доктрина трайно се приема,че дисциплинарно наказание не може да се наложи,ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението,дори едногодишният срок от извършването му да не е изтекъл,а ако е изтекъл едногодишният срок от извършването,то той „поглъща”двумесечния срок дори последният още да не е изтекъл.

             Съобразявайки данните в конкретния казус,решаващият съд намира,че към момента на издаване на атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение преклузивните срокове,установени с разпоредбата на чл.194,ал.1 от КТ не са били изтекли и респ.правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е било погасено.Констатира се,че ищецът е привлечен към дисциплинарна отговорност за нарушения,извършени за периода  от 10.11.2009г. до 16.02.2010г. и с оглед момента на  уволнението,извършено с оспорваната заповед-29.07.2010г.,едногодишният срок  от извършването на нарушенията не е бил изтекъл.От друга страна,настоящият състав приема,че  в случая не е бил изтекъл и двумесечният срок от откриване на нарушението.От фактическа страна по делото е безспорно установено,че получена  справка  с рег.№18322/31.05.2010г.на ОД МВР-Плевен относно данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на МВР-Ловеч,е била поводът за издаване на Заповед рег.№З-642/10.06.2010г.,с която на основание чл.224,ал.2 от ЗМВР вр.чл.237,ал.2 от ППЗМВР Директорът на ОД на МВР-Ловеч е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия за изясняване на всеки един от описаните случаи ,като е определил срок за приключване на проверката и представяне на писмена справка –до 29.07.2010г. Такава е изготвена и заведена с рег.№51299/16.07.2010г. В същата подробно са описани констатациите относно всеки един от случаите/отразени в 12 точки/,за които Директорът на ОДМВР-Ловеч е бил уведомен с получената справка рег.№18322/31.05.2010г.на ОД МВР-Плевен.Доколкото под „откриване на нарушението”следва да се разбира моментът,в който работодателят е  узнал за  извършено дисциплинарно нарушение с всичките му обективни и субективни признаци-дата,време   и авторът/субектът/на същото ,то при  съобразяване датите на постъпване на справката ,изготвена от ОД на МВР/имаща характер на сигнал и по начало не произвежда действието на „откриване”/и датата на приключване на вътрешната проверка и запознаване на Директора на ОД на МВР-Ловеч със същите, се налага изводът,че визираният в закона 2-месечен срок не е бил изтекъл към момента на налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.

             Установява се,че след приключване на вътрешната проверка работодателят е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.193 от КТ задължение и е предоставил възможност на ищеца да изложи обяснения по резултатите от същата.Такива ищецът е депозирал писмено,като същите са заведени с рег.№54483/27.07.2010г.Видно от  поставената резолюция върху възраженията,работодателят се е запознал със същите на 29.07.2010г.и същият ден е издал заповедта за дисциплинарно уволнение.Съдът не споделя наведените в писмената защита доводи от ищеца,че посоченото „възражение”не представлява надлежно изслушване по смисъла на чл.193,ал.1 от КТ и не са дадени по повод отпочнатата дисциплинарна процедура.Същите са депозирани след запознаване с изготвената справка за резултатите от дисциплинарната проверка,в която изрично назначената комисия е отправила предложение на ищеца Г.И.Г.  да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” .

             За да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание  субектът на дисциплинарна власт от една страна е отчел тежестта на деянията,съставляващи дисциплинарни нарушения,а от друга-обстоятелството,че със Заповед  №370/05.10.2009г.на Директора на ОДМВР-Ловеч на ищеца Г.И.Г. е било наложено и дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”,като  същият е бил привлечен към дисциплинарна отговорност,за също такива дисциплинарни нарушения.Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”е добила законна сила,като необжалва- на по съдебен ред в установения от закона срок.

             Съдът не споделя релевираните в ИМ доводи за немотивираност на Заповедта за уволнение.При спазване императивния текст на чл.195,ал.1 от КТ работодателят в достатъчна степен е изложил мотиви относно нарушителят, извършените нарушения ,датата на тяхното извършване,конкретизирал е  задълженията по длъжностна характеристика,които работникът е пропуснал да изпълни,индивидуализирал е наложеното дисциплинарно наказание и е посочил изчерпателно и прецизно законовия текст,въз основа на който се налага.В съдържанието на оспорената  Заповед за уволнение се съдържа в достатъчна степен информация за конкретното основание ,поради което следва да се приеме ,че ищецът е бил уведомен за последното.С оглед на горните констатации,съдът приема,че в случая не е ограничена възможността на същия за адекватна защита и по никакъв начина не е бил нарушен принципа за равнопоставеност в процеса,тъй като при завеждането на ИМ ищецът е бил запознат с фактическите и правни основания за уволнението си.Неубедителни и недоказани са твърденията на ищеца,че  цитираната Наредба І-45 не е била доведена до знанието му,с оглед на което не може да му се вменява в задължение и нейното изпълнение.Нещо повече,тези негови твърдения се опровергават от представените и приети по делото доказателства,от които по несъмнен начин се установява,че същият е бил запознат както с посочената Наредба І-45/2000г. за регистрацията , отчета,пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата,теглени от тях”,така и с всички окръжни и нормативни документи, касаещи регистрацията на МПС ,което е удостоверил с подписа си върху съставения протокол от проведена учебна година .Установява се,че едновременно с нормативната база ищецът е бил запознат и с длъжностната характеристика и произтичащите от нея задължения.С оглед констатациите и резултата от извършената вътрешна дисциплинарна проверка работодателят е приел,че с действията си на посочените в заповедта дати ищецът Г.И.Г. е нарушил едно от основните си задължения относно идентификация на конкретно описаните МПС и поставяне на персоналния си печат и подпис,че такава проверка е извършил,без обаче действително същата да е била извършена. Отразените в атакуваната заповед за уволнение фактически констатации изцяло се подкрепят от обилния доказателствен материал ,събран в хода на проверката и приложен по делото в два тома.Същите не се опровергават  категорично и от събраните по делото гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите:Манчо Ибришимов Манчев и Найден Пеев Найденов,чиито показания са в противоречие с дадените в хода на проверката и в рамките на настоящето производство имат по-скоро услужлив характер при техния анализ съдът формира извод относно наличието на облага за тях чрез непредставяне на МПС в КАТ-Ловеч .Св.Манчев:    

Долу от гишетата ме ориентираха какво да направя,тогава един мъж ми каза,че по-евтино ще ми изкочи ..” При наличието на тези данни съдът приема,че е налице и основният елемент от състава на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверие” по смисъла на чл.190 ,т.4 вр.чл.187,т.8 от КТ,а именно-извличане на определена облага,каквато  както от ответника се изтъква,най-малко би могла да се търси в спестените средства за гориво при докарване на процесните МПС в КАТ-Ловеч.                                                                                                                                                                                                                          

             Предвид горните съображения и след съвкупен анализ на доказателствата по делото,съдът намира,че оспорената Заповед №878/29.07.2010г.за налагане на дисциплинарно наказание уволнение,с която  ВНД Директор ОД на МВР-Ловеч е наложил на ищеца Г.И.Г. дисциплинарно наказание „уволнение”,на основание чл.195,ал.1 КТ и чл.188,т.3 от КТ вр.чл.190, ал.1,т.4,пр.1 и т.7 КТ и чл.187,т.3 и т.8,пр.1 КТ, се явява законосъобразна и издадена при спазване на материално-правните предпоставки, установени от КТ.С оглед на това предявеният иск с основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ –за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.

 

             ПО  ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ  С ПРАВНО ОСНО-   чл.344,ал.1,т.2  и т.3 от КТ.

             При този изход на процеса относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните, обусловените от него, искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 и 3 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност-„механик по технически контрол на МПС”в Сектор „Пътна полиция”при ОД МВР-Ловеч  и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за шестмесечен период в размер на 3600.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

             Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не дължи заплащане на разноски по производството. Същият обаче не е освободен от заплащането на юрисконсултско възнаграждение, поради което, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете й изцяло, следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 300.00 лева.

            Мотивиран от горените съображения, съдът

 

 

 

                                              Р    Е    Ш    И:

 

             ОТХВЪРЛЯ, предявените от  Г.  И.  Г., ЕГН:**********,***  против ОБЛАСТНА  ДИРЕКЦИЯ  на МВР-гр.Ловеч,представлявана от ВНД Директор –Гл.инспектор Г. Цветков  И., иск по чл. 344 ал.1, т. 1 от КТ-за признаване на уволнението му, обективирано в Заповед №878/ 29.07.2010г.на ВНД Директор ОД на МВР-Ловеч, за незаконно и неговата отмяна; иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -„механик по технически контрол на МПС”в Сектор „Пътна полиция”при ОД МВР-Ловеч и иск по чл. 344 ,ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ-за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ за шестмесечен период в размер на 3600.00 лв/три хиляди и шестотин лв/, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ  И  НЕДОКАЗАНИ.

             ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.8 от ГПК, Г.  И.  Г., с горните данни, ДА  ЗАПЛАТИ  на  ОБЛАСТНА  ДИРЕКЦИЯ  на МВР-гр.Ловеч,адрес:гр.Ловеч,ул.”Стефан Караджа”№2,представлявана от ВНД Директор –Гл.инспектор Г. Цветков И. сумата  от 300.00/триста/ лева-разноски за юрисконсултско възнагражденине .

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: