МОТИВИ: Срещу подсъдимата П.С. *** е било предявено с тъжба обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК затова, че на 17.06.2010, около 09.30 - 10.00 часа в центъра на село Умаревци, Ловешка област, чрез нанасяне на удар в областта на лицето, причинила на Ц.Т.Е. разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, както и за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК затова, че на 17.06.2010, около 09.30 - 10.00 часа в центъра на село Умаревци, Ловешка област публично е казала „курва”, „мръсница”, „кучка” – унизително за честта и достойнството на Ц.Т.Е. в нейно присъствие.

Предявен е  и граждански иск от пострадалата от престъплението Ц.Т.Е. за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 от НК в размер на сумата от 2 000 лева и от престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК в размер на 2 000 лева, както и направените по делото разноски.

Тъжителката Е. се явява лично в съдебно заседание и с адвокат Валентин Георгиев от ЛАК, който поддържа внесената тъжба, като моли съда да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпленията по чл.130 ал.1 от НК и чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като за първото деяние й наложи наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от четири години, а по второто обвинение да й бъде наложена глоба около средния размер и обществено порицание, като уважи и предявените граждански искове в пълен размер. Счита, че описаната в тъжбата фактическа обстановка се е изяснила, като се позовава на посочените от тъжителката свидетели. Моли съда да не дава вяра на свидетелите на подсъдимата, тъй като те са нейни близки и искат да й помогнат. Счита, че не са налице условията на чл.130 ал.3 от НК.

Подсъдимата П.С.С., нередовно призован, поради отсъствие от страната, не се явява. За нея се явява надлежно упълномощения адвокат Валерия Генова от ЛАК, която моли съда да оправдае подзащитната й по обвинението за нанесена обида, като признава, че С. с дланта си е ударила тъжителката в носа, от което е предизвикала кръвоизлив и според заключението на вещото лице е причинено счупване на носните костици. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, че първо тъжителката е нанесла удар в крака на подсъдимата, поради което моли съда да приеме, че са налице условията на реторсия по смисъла на чл.130 ал.3 от НК. Счита, че съдът не следва да дава вяра на показанията на свидетелката Цочева, тъй като тя е майка на мъжа, с когото тъжителката живее на семейни начала. Изтъква, че никой не е чул точните думи, разменени между тъжителката и подсъдимата при възникналата между тях разпра. Счита, че искът за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК е изключително завишен, а за тези от престъплението по чл.148 от НК е изцяло неоснователен.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, показанията на свидетелите и заключението на съдебномедицинската експертиза,  преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

През пролетта на 2010 година тъжителката Ц.Т.Е. и племенникът на подсъдимата С. – Иван Илиев отглеждали гъби в помещение на подсъдимата. Към средата на месец юни 2010 година гъбите прераснали и покафенели. Тъй като Иван Илиев се занимавал и с дърводобив и бил в гората, подсъдимата С. и сестрата на Илиев - свидтелката Галина Щ. решили да му помогнат като оберат гъбите и ги продадат, макар и на по-ниска цена, за да не ги изхвърлят. На 14.06.2010 година Щ. и съпругът й – свидетелят М.Щ. продали така набраните гъби, като в показанията си твърдят, че били уведомили Е. за това. Още същата вечер предали получените пари на Илиев и Е., която останала недоволна от получената сума, тъй като поради заболяването гъбите били продадени на половин цена.

На 17.06.2010 година сутринта около 9.30 часа тъжителката Е. пиела кафе пред магазина в центъра на село Умаревци, като била седнала на стълбите пред магазина. Малко по-късно там пристигнала и подсъдимата С., която също си взела кафе и седнала на пейката до стълбите към магазина. Между двете възникнал спор относно продадените гъби. Явно превъзбудена от словесния спор Е. ритнала С. в крака в областта на глезена. Тогава подсъдимата се нахвърлила към Е. и с ръка я ударила в лицето в областта на носа. В следствие на удара от носа на Е. потекло обилно кръв и тя тръгнала към кметството, за да потърси помощ. След оказаната й първа помощ от служителката в кметството, Е. ***, отделение УНГ, където й било извършено наместване на счупените носни костици и освободена за домашно лечение.

За възникналия скандал бил уведомен и дежурния в РУП – Ловеч, който изпратил на място МлПИ Мирослав Димов и ПИ Стелиян Басарски. Служителите на полицията снели обяснения от двете участнички в конфликта и им съставили предупредителни протоколи по чл.56 от ЗМВР.

Още същия ден Е. била освидетелствана от съдебен лекар, който след като се запознал с представената рентгенова снимка и извършил личен преглед, издал  медицинско свидетелство.

Изготвената въз основа на медицинското свидетелство, свидетелските показания и представената в съдебно заседание рентгенова снимка съдебномедицинска експертиза даде заключение, че на Е. е било причинено травматично счупване на носните костици с последваща репонация /наместване/ на същите – повреда обуславяща временно и неопасно разстройство на здравето, която се характеризира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Според вещите лица счупването на носните костици е от травматично естество, дължи се на удар с или върху твърд път предмет и може да се получи по време и начин, съобщен от пострадалата и от свидетелите по делото. Според д-р Г. и д-р И. е възможно при рязък удар с ръка в областта на носа да се получи установеното счупване, тъй като носните костици са много тънки.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетеля Борислав Борисов, който единствен няма никаква връзка със страните и е станал случаен свидетел на инцидента. Освен това неговите показания се подкрепят изцяло от обясненията на страните, дадени в деня на инцидента пред служителите на полицията и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Настоящият състав кредитира с резерви показанията на останалите свидетели, тъй като се установи, че свидетелката Галина Йочева е майка на мъжа, с когото тъжителката живее на семейни начала, а свидетелката Цеца С. има финансови взаимоотношения с тъжителката. От друга страна свидетелката Галина Щ. е племенница на подсъдимата, а свидетелят М.Щ. е неин съпруг. Освен това и двамата не са очевидци на инцидента, а предават това, което им е разказала подсъдимата. И четиримата свидетели в по-голяма или по-малка степен са заинтересовани от изхода на делото.

Никой от разпитаните свидетели, освен свидетелката Галина Йочева, не потвърди, С. да е казала на Е. „курва”, „мръсница” и „кучка”. Свидетелят Борисов, който се е намирал на около 10-15 метра от мястото на инцидента заяви, че е чул „че говорят за някакви гъби”, друго не е чул. При така събраните доказателства, съдът приема, че не се доказа по безспорен начин С. да е казала „курва”, „мръсница” и „кучка” - унизително за честта и достойнството на Ц.Т.Е. в нейно присъствие, поради което я оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК и отхвърли предявения граждански иск за причинени с това престъпление неимуществени вреди в размер на 2 000 лева като неоснователен.

Настоящата инстанция не споделя възражението на защитата на подсъдимата, че са налице условията за прилагане на института на реторсията. За да се приложи разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК е необходимо пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда. В случая се установи, че Е. е ритнала С. в крака, с което й е причинила само болка, т.е. може да се говори за телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а С. й е нанесла удар, с който е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Следователно не се касае за една и съща по вид телесна повреда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че с деянието си П.С.С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като: на 17.06.2010 г. в с. Умаревци, обл. Ловешка, причинила на Ц.Т.Е., с ЕГН: **********,*** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съдът приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимата е автор на престъплението, за което е предадена на съд. С. е осъществила изпълнителното деяние чрез действие като е нанесла удар с ръка в областта на носа на Ц.Т.Е..

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като С. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и произтичащите от него общественоопасни последици, като е целяла настъпването им. Като е нанесла удар с ръка по лицето на Е., в подсъдимата е била налице ясна представа за деянието, увреждащите последици и причинната връзка между тях, като е целяла причиняването им. За умисъла на подсъдимата сочи насоката на удара към главата на пострадалата като жизненоважен орган и такъв, при удар по който се губи равновесие. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и цялостното поведение на подсъдимата спрямо Е..

Причините за извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са възникналия словесен конфликт между тъжителката и подсъдимата и нежеланието на подсъдимата да се съобразява с установените морални норми на поведение в обществото и незачитането на правото на лична неприкосновеност.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието и призна подсъдимата за виновна.

Съдът, като съобрази, че призна подсъдимата за виновна в извършване на умишлено престъплението по чл.130 ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и установеното от справката за съдимост, че С. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК и с престъплението не са причинени имуществени вреди, прие, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което освободи П.С.С. от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание - глоба в размер на 1 000.00 лева, в минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1 от НК, като съобрази тежестта на престъплението, личността, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и имущественото състояние на подсъдимата и обстоятелството, че така ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Настоящата инстанция прие, че предявеният от Ц.Т.Е. граждански иск за причинени от престъплението по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди е основателен, тъй като е претърпяла болки и страдания в следствие на причиненото й увреждане, но е завишен по размер, поради което го уважи за сумата от 1 500 лева, като иска до пълния предявен размер от 2000 лева отхвърли като недоказан. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт по отношение на личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимата е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимата деяние. Установи се по делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно деяние, на пострадалата Е. са причинени болки и неудобства. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки от пострадалата от причиненото й телесно увреждане мотивират съдът да приеме, че определеното обезщетение в размер на 1 500 лева е съответно с критерия за справедливост. При определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид претърпяното от пострадалата унижение и ясно видимите следи от увреждането по лицето.

При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата П.С. да заплати на пострадалата и направените по делото разноски в размер на 469 лева и на Районен съд – Ловеч сумата от 60.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. 

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: